Хранително натравяне

Като хранително натравяне се определят всички типове интоксикация на организма с хранителни продукти от биологичен или небиологичен произход. Основният потърпевш при хранително натравяне е черният дроб, чиято основна функция е свързана с филтриране на токсичните вещества от кръвта и бърза детоксикация на организма. Прието е хранителните натравяния да се разглеждат в няколко категории според причините за възникването им:

  • натравяния с отровни гъби и растения
  • микробни интоксикации вследствие консумация на храни, заразени с бактерии

Хранително натравяне с гъби или растения

Това е най-честият тип хранително отравяне сред билкарите и хората, събиращи диви гъби. Опасните вещества, които се съдържат в отровните гъби и растения са силно токсични и бързо действащи. В рамките на няколко дни, в някои случаи и на часове, те нанасят необратимо увреждане на черния дроб. За да се избегне то, е необходима много бърза реакция и търсене на лекарска помощ още при първи симптоми на стомашен дискомфорт след консумация на потенциално опасни гъби и растения.

Най-голяма опасност от натравяне крият гъбите от род Amanita (Мухоморки). Сред тях има и ядливи, но повечето са силно отровни. Често се бъркат с близките по външен вид ядливи печурки (род Agaricus). Отравянето с гъби от род Amanita е най-често срещаният тип хранително натравяне с фатален край.

Интоксикация вследствие консумация на заразени с бактерии хранителни и питейни продукти

Това е най-обичайната група хранителни отравяния. Получават се вследствие консумация на замърсена вода или хранителни продукти, заразени с бактерии. Основната опасност идва от токсините, отделяни от въпросните бактерии. В повечето случаи това са силно хепатотоксични продукти, които увреждат черния дроб.

Най-добре проучени поради широкото си разпространение са следните бактериални натравяния:

  • Колиентерити – възпаления на тънкото черво, причинени от бактерия E.coli. Това е най-често срещаният тип хранително отравяне. Заразяването е лесно, поради широкото разпространение на колибактериите. Макар бактериалната инфекция да поразява основно стомашно-чревния тракт, при хранително отравяне с E.coli е важно да се предприемат и мерки за подкрепа на черния дроб за по-бързо неутрализиране на отделените токсини.
  • Стафилококови инфекции – предизвикват се от бактерии от род Staphylococcus. Основни източници на зараза са:
    – хора с бактериално носителство (при много хора стафилококите присъстват в носната лигавица, без да провокират инфекция)
    – консумация на заразено мляко от млекодайни животни, страдащи от мастит (възпаление на млечните жлези)
    – консумация на месни продукти, непреминали добра термична обработка и съответен санитарен контрол. Токсините, образувани от стафилококите са силно термоустойчиви и изискват строга стерилизация за обезвреждането им.
    Стафилококовите инфекции са вторият най-разпространен тип хранително отравяне. Предизвикват сравнително краткотрайни и подлежащи на успешно лечение поражения.
  • Ботулизъм – токсикоинфекция, причинена най-често от клостридиумни бактерии от видa Botulium и отделения от тях ботулинов токсин. Самите бактерии са неустойчиви на термични влияния, но токсинът им е много стабилен. Заразени храни и продукти, дори след стабилна топлинна стерилизация, могат да запазят съдържанието си на токсин. Те са опасни за консумация, въпреки че външният им вид в някои случаи е добре запазен.

Хранително натравяне – симптоми и диагностициране

Оплакванията при хранително отравяне обикновено се появяват бързо – до 1 ден след консумация на заразени продукти. Причината е във високата токсичност на отделяните химикали. Симптомите включват:

  • болки в стомаха
  • диария
  • гадене и повръщане
  • висока температура
  • отпадналост и др.

Хранителното натравяне се диагностицира на базата на наблюдаваните симптоми. За по-голяма точност и ефективност на лечението се изследват урина, изпражнения и др. В някои случаи се налага и изследване на приетата съмнителна храна. По-безобидните състояния обикновено преминават за 2-3 дни, но намесата на лекар е препоръчителна за справяне със силната дехидратация и избягване на трайните чернодробни увреждания.

Профилактика на хранителни интоксикации

Препоръките за избягване на хранителните натравяния са насочени към:

  • избягване консумацията на съмнителни на вид храни, престояли дълго извън хладилник
  • избягване консумацията на разопаковани продукти и недобре обработените (недоварени, недопържени) меса, яйца, мляко и др.
  • старателно измиване на суровите плодове и зеленчуци
  • стриктна лична хигиена и миене на ръцете след контакт със замърсени хранителни и питейни продукти

Лечение при хранително натравяне

От първостепенна важност е лечението да започне възможно най-рано още при установяване на натравянето. Извършва се промивка на стомаха и се преминава към обилен прием на течности и соли за възстановяване на водно-солевия баланс. Като препоръчително допълнение към лечението се назначава прием на хепатопротектори за защита и възстановяване функциите на черния дроб. При натравяне с мухоморки изключително благоприятно влияе приемът на силимарин, който бързо възстановява действието на ензимните системи, блокирани от токсините на гъбата.