Хепатит

Като хепатит се означават група заболявания, протичащи с възпаление на черния дроб. Възпалението може да е провокирано от различни причини.

Хепатит – причини и класификация на типовете хепатит

Сред причините за хепатит попадат:

Вирусните хепатити са най-голямата група хепатитни заболявания. Редом със стеатозата са основните провокатори на проблеми с черния дроб. В световен мащаб вирусните хепатити са най-често срещаните инфекциозни болести. Протичат остро и хронично (остър и хроничен хепатит).

При остър хепатит има изразена симптоматика и боледуване в рамките на няколко седмици. При недобро лечение обаче заболяването хронифицира. При хроничен хепатит проявите се обострят през определени периоди от време.

Поради широкото си разпространение и разнообразието от причинители вирусните хепатити се разглеждат и класифицират самостоятелно. Срещу някои от тях има разработени ваксини, срещу други – не.

Вирусен хепатит – симптоми

Заразяването с вирусен хепатит се проявява със следните оплаквания:

  • жълтеница (пожълтяване на кожата и склерата на очите)
  • постоянна умора
  • тъмна урина
  • светли изпражнения
  • загуба на апетит
  • тъй като заболяването е възпалително, често се развиват и грипоподобни симптоми (повишена температура, главоболие и др.)

Класификация на типовете вирусен хепатит

Хепатит А – това е най-често срещаната форма на хепатит. Причината е в бързото препредаване на вируса и в изключително лесния начин, по който става заразяването. В най-рисковата група за заразяване попадат хората с недобри хигиенни навици. Заразяването с хепатит А става най-често при:

  • пиене на заразена вода
  • хранене с мръсни ръце
  • консумиране на недобре измити хранителни продукти
  • допир до заразени повърхности

Хепатит А протича остро, най-често е с инкубационен период от 15 до 30 дни. Диагностицира се с откриването на специфични антитела клас IgM и IgG. Вторите се установяват в кръвта на преболедувалите хора през целия им живот и осигуряват имунитет срещу повторно заразяване. Оздравяването отнема няколко месеца.

Хепатит В – инкубационният период е дълъг и заболяването може да се прояви до 5-6 месеца след заразяването. При него най-силно изразени са симптомите на загуба на апетит, тежест около стомаха след хранене, гадене, киселини, отпадналост, световъртеж и сънливост. Този тип хепатит се доказва с откриване в кръвните проби на т.нар. австралийски антиген или на определени антитела срещу специфични маркерни антигени. Хепатит В се предава по полов и по кръвен път, както и от заразена майка на плода. Протича остро, но може и да хронифицира и вирусът да се среща в кръвта много дълго след заразяването. Веднъж хронифицирало, това заболяване се проявява до края на живота. Носители на хепатит В са милиони хора по света, у нас са регистрирани около 500 000. Срещу хепатит В, ако не стане хроничен, също се изгражда ефективен имунитет след преболедуването му. Срещу него, както и срещу хепатит А, има разработена ваксина.

Хепатит С – идентифициран е много по-късно от предните типове – през 80-те години. Инкубационният му период е 2-3 месеца. Диагностицира се с наличието на анти-HCV антитела. Срещу хепатит С няма разработена ваксина.

Хепатит D – развива се като придружаваща инфекция при инфектираните с хепатит В. Инкубационният период зависи от това дали заразяването с двата вируса е станало едновременно или хепатит D е постъпил в организма при вече налична инфекция от хепатит В (суперинфекция). Появата на Хепатит D не може да се предотврати с ваксинация.

Хепатит Е – той има кратък инкубационен период – открива се с кръвни изследвания до 30-40 дни след заразяването. Предава се чрез изпражненията на преносителите, най-вече от заразени водоизточници и предимно в страните с по-неблагоустроено водоснабдяване. Няма хронични прояви, а протича само остро като хепатит А.

Особености в развитието на отделните типове вирусен хепатит

Характерно за протичането на вирусните хепатити е преминаването през няколко стадия на заболяването:

Инкубационен стадий. Това е периода след заразяването, в който все още няма симптоматика. Клиничните признаци се проявяват в определен период, различен за отделните типове хепатит.

Предиктеричен стадий. Това е етапът от инкубационния период до появата на най-характерния симптом на заболяването – жълтеницата. Болните се оплакват от липса на апетит, тежест дори и от малко количество храна, гадене, повръщане, подуване на корема. Черният дроб е подут и лесен за опипване. Оплакванията са най-силни в дните непосредствено преди навлизането в следващия етап.

Иктеричен стадий. Появява се жълтеница, изразена най-видимо по очите, кожата на лицето и лигавиците. Това е най-показателния признак, подсказващ, че трябва да се направят изследвания за хепатит.

Диагноза и лечение на вирусен хепатит

Диагностицирането на вирусен хепатит се извършва на база на показателите от проведени изследвания на кръв и урина. Проследяват се:

  • наличието на жлъчните пигменти билирубин и/или уробилиноген в урината
  • нивата на чернодробните ензими в кръвта
  • наличието в кръвните проби на специфични антитела, различни за отделните видове хепатит

Лечението на хепатит е дълъг процес. Прилагат се различни противовирусни продукти в зависимост от тежестта на заболяването и типа на вируса причинител. По отношение на превенцията и лечението на всички типове хепатит е добре да се запомнят 2 неща:

  • изключително важно е профилактирането на заболяването с прилагането на съответните ваксини (особено срещу най-разпространените хепатит А и B)
  • необходимо е да се стимулира регенериращата функция на черния дроб с качествени хепатопротектори за подобряване дейността на чернодробните клетки. Така не само се ускорява възстановяването на черния дроб, но и се намалява риска от усложнения на хепатита, най-честото от които е чернодробната цироза.