Като хепатит се означават група заболявания, протичащи с възпаление на черния дроб. Възпалението може да е провокирано от различни причини.
Причини и класификация на типовете
Сред причините за хепатит попадат:
- вируси – заболяването се означава като вирусен хепатит
- злоупотреба или странични ефекти при приема на някои лекарства – развива се т.нар. лекарствен, или токсичен хепатит
- алкохолна злоупотреба – провокира т.нар. алкохолен хепатит
Вирусните хепатити са най-голямата група хепатитни заболявания. Редом със стеатозата са основните провокатори на проблеми с черния дроб. В световен мащаб те са най-често срещаните инфекциозни болести. Протичат остро и хронично (остър и хроничен хепатит).
При остър хепатит има изразена симптоматика и боледуване в рамките на няколко седмици. При недобро лечение обаче заболяването хронифицира. При хроничен хепатит проявите се обострят през определени периоди от време.
Поради широкото си разпространение и разнообразието от причинители те се разглеждат и класифицират самостоятелно. Срещу някои от тях има разработени ваксини, срещу други – не.
Вирусен хепатит – симптоми
Заразяването се проявява със следните оплаквания:
- жълтеница (пожълтяване на кожата и склерата на очите)
- постоянна умора
- тъмна урина
- светли изпражнения
- загуба на апетит
- тъй като заболяването е възпалително, често се развиват и грипоподобни симптоми (повишена температура, главоболие и др.)
Класификация на типовете вирусен хепатит
Хепатит А – това е най-често срещаната форма. Причината е в бързото препредаване на вируса и в изключително лесния начин, по който става заразяването. В най-рисковата група за заразяване попадат хората с недобри хигиенни навици. Заразяването става най-често при:
- пиене на заразена вода
- хранене с мръсни ръце
- консумиране на недобре измити хранителни продукти
- допир до заразени повърхности
Хепатит А протича остро, най-често е с инкубационен период от 15 до 30 дни. Диагностицира се с откриването на специфични антитела клас IgM и IgG. Вторите се установяват в кръвта на преболедувалите хора през целия им живот и осигуряват имунитет срещу повторно заразяване. Оздравяването отнема няколко месеца.
Хепатит В – инкубационният период е дълъг и заболяването може да се прояви до 5-6 месеца след заразяването. При него най-силно изразени са симптомите на загуба на апетит, тежест около стомаха след хранене, гадене, киселини, отпадналост, световъртеж и сънливост. Този тип се доказва с откриване в кръвните проби на т.нар. австралийски антиген или на определени антитела срещу специфични маркерни антигени. Той се предава по полов и по кръвен път, както и от заразена майка на плода. Протича остро, но може и да хронифицира и вирусът да се среща в кръвта много дълго след заразяването. Веднъж хронифицирало, това заболяване се проявява до края на живота. Носители са милиони хора по света, а у нас са регистрирани около 500 000. Срещу хепатит В, ако не стане хроничен, също се изгражда ефективен имунитет след преболедуването му. Срещу него, както и срещу хепатит А, има разработена ваксина.
Хепатит С – идентифициран е много по-късно от предните типове – през 80-те години. Инкубационният му период е 2-3 месеца. Диагностицира се с наличието на анти-HCV антитела. Срещу него няма разработена ваксина.
Хепатит D – развива се като придружаваща инфекция при инфектираните с хепатит В. Инкубационният период зависи от това дали заразяването с двата вируса е станало едновременно или хепатит D е постъпил в организма при вече налична инфекция от хепатит В (суперинфекция). Появата му не може да се предотврати с ваксинация.
Хепатит Е – той има кратък инкубационен период – открива се с кръвни изследвания до 30-40 дни след заразяването. Предава се чрез изпражненията на преносителите, най-вече от заразени водоизточници и предимно в страните с по-неблагоустроено водоснабдяване. Няма хронични прояви, а протича само остро като хепатит А.
Особености в развитието на отделните типове
Характерно за протичането на вирусните хепатити е преминаването през няколко стадия на заболяването:
Инкубационен стадий. Това е периода след заразяването, в който все още няма симптоматика. Клиничните признаци се проявяват в определен период, различен за отделните типове.
Предиктеричен стадий. Това е етапът от инкубационния период до появата на най-характерния симптом на заболяването – жълтеницата. Болните се оплакват от липса на апетит, тежест дори и от малко количество храна, гадене, повръщане, подуване на корема. Черният дроб е подут и лесен за опипване. Оплакванията са най-силни в дните непосредствено преди навлизането в следващия етап.
Иктеричен стадий. Появява се жълтеница, изразена най-видимо по очите, кожата на лицето и лигавиците. Това е най-показателния признак, подсказващ, че трябва да се направят изследвания.
Диагноза и лечение на вирусен хепатит
Диагностицирането се извършва на база на показателите от проведени изследвания на кръв и урина. Проследяват се:
- наличието на жлъчните пигменти билирубин и/или уробилиноген в урината
- нивата на чернодробните ензими в кръвта
- наличието в кръвните проби на специфични антитела, различни за отделните видове
Лечението е дълъг процес. Прилагат се различни противовирусни продукти в зависимост от тежестта на заболяването и типа на вируса причинител. По отношение на превенцията и лечението на всички типове е добре да се запомнят 2 неща:
- изключително важно е профилактирането на заболяването с прилагането на съответните ваксини (особено срещу най-разпространените хепатит А и B)
- необходимо е да се стимулира регенериращата функция на черния дроб с качествени хепатопротектори за подобряване дейността на чернодробните клетки. Така не само се ускорява възстановяването на черния дроб, но и се намалява риска от усложнения, най-честото от които е чернодробната цироза.